Изх. №1 от 27.03.2024 г.
ДО:
КОМИСИЯ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, СЕМЕЙСТВОТО, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
Г-Н РОСЕН ДИМИТРОВ ЖЕЛЯЗКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
СТАНОВИЩЕ
на Национална асоциация „Поход за семейството“ относно внесен законопроект със сигнатура 49-454-01-26 от 06.03.2024 г. за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето
Уважаеми дами и господа,
Като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, Национална асоциация „Поход за Семейството“ следи с интерес всички законодателни инициативи в Народното събрание на Република България, които са свързани с брака, семействата и децата. Още от регистрирането си през 2019 година, нашата организация работи непрестанно за утвърждаване в българското общество само на брака между един мъж и една жена, в подкрепа на традиционните християнски и общочовешки семейни ценности и добродетели, и в защита на правата на родителите и децата в тяхна взаимна полза. По тази причина, предложеният от народни представители на Политическа партия „Има такъв народ“ законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето със сигнатура 49-454-01-26[1] от 06.03.2024 година привлече нашето внимание и решихме да изкажем нашата позиция по него.
През последните няколко десетилетия в международен план, чрез различни наднационални и национални организации и институции, в законодателството на редица страни се прокарват целенасочено определени политики, свързани с въвеждане на сексуалното образование на децата още от най-ранна възраст, налагане на идеята за джендър идентичността и определянето на пола и сексуалното влечение по начини различни от тези произхождащи от научните ни познания в областта на биологията, и съответно популяризиране на възможността за промяна на сексуалната ориентация или „смяната“ на биологическия пол с психически конструиран такъв. Трансджендър-лица и организации защитници на ЛГБТК+ идеологията настояват за изменения в нормативната уредба, които да позволяват на всеки гражданин, който определя своя пол като различен от биологически дадения му при раждането, да може да имат достъп до медицински терапии и процедури за хормонална и хирургическа намеса, в опитите за промяна на пола си, и в последствие да има правото да променя гражданския си статус по отношение на половата си принадлежност.
На всеки непредубеден учен в областта на биологията е безспорно ясно, че хормоналните терапии и хирургическите интервенции никога не могат да променят биологическия пол на човека. Половата принадлежност е зададена на генетично ниво, чрез XX и XY хромозомните двойки, и използването на каквито и да било средства в опит за промяна на характеристиките на пола, на практика не води до истинска и окончателна промяна на пола на лицата, а само успява да отговори в някаква степен на очакванията на психическата им нагласа за външния им вид, породени от половата им дисфория.
След (най-вече) политически обусловената промяна в 11-тата редакция на Международната класификация на болестите през 2019 година[2], когато термините „трансексуализъм“ и „разстройство на полова идентичност на децата“ бяха заменени съответно с политкоректните и ненаучни термини „полово несъответствие в юношеството и зрелостта“ и „полово несъответствие в детството“, тези състояния бяха преместени от секцията „Психични и поведенчески разстройства“ в нова секция „Състояния, свързани със сексуалното здраве“. [3]
Натискът на от международни институции, ЛГБТК+ организации и лица на ключови управленски позиции, подкрепен и от фармацевтичните компании произвеждащи хормонални блокери, за въвеждане на възможност в здравните системи за „смяна на пола“, дори безплатна такава, е много силен. Налагането на т.нар. „Всеобхватно сексуално образование“ от ООН[4][5], подкрепено от Съвета на Европа[6], цели да въведе „сексуално образование“ за децата от всяка възраст, започвайки от 0 години, като „смяната на пола“ се предлага като форма на алтернатива за сексуално самоопределяне за всеки възрастен и всяко дете. В следствие на този институционален натиск в някои страни, след въвеждане на този вид обучение, се наблюдава огромно увеличение на броя деца желаещи да започнат хормонална терапия за „смяна на пола“, която често на по-късна възраст е последвана от хирургическа намеса за отстраняване на първични и вторични полови белези. Например във Великобритания има констатирано годишно увеличение от 4000% (40 пъти) за 10 години на хормоналните терапии за „смяна на пола“ при деца[7], докато в Швеция увеличението за същия период (10 г.) е 1500% (15 пъти)[8]. По тази причина редица страни вече осъзнаха грешката, която са допуснали, позволявайки на деца, които не могат да вземат дори решения за това дали например да се самолекуват или да употребяват алкохол – елементарни решения за всеки възрастен – да вземат животопроменящото решение за „смяна на пола“. Особено като се имат предвид дългосрочните и необратими последствия от подобно действие и непреодолимите нарушения във физическото и психическото здраве. [9]
Към 2017 година 5 държави в Европейския съюз (Австрия, Хърватия, Италия, Литва и Португалия) вече имат забрана за „смяна на пола“ чрез хормони до 18 годишна възраст, а 3 държави (Ирландия, Малта и Нидерландия) – до 16 годишна възраст. Що се касае до хирургическата намеса за „смяна на пола“ към същата година – 2017 – в 13 държави (Австрия, Чешка Република, Дания, Испания, Финландия, Хърватия, Италия, Литва, Латвия, Нидерландия, Полша, Португалия и Швеция) е забранена до 18 годишна възраст, а в 2 държави (Ирландия и Малта) – до 16 годишна възраст. [10] Някои държави в момента са в процес на подготовка на законодателни промени в тази насока за защита на децата. В редица държави ограничението и за двата вида медицински интервенции е все още само до основните правила за възрастта за избор за лечение или хирургически операции.
На основата на всичко посочено по-горе, Национална асоциация „Поход за Семейството“, като организация-защитник на правата на родителите и децата в тяхна взаимна полза, работеща само за благото и бъдещето на българските семейства и техните деца, приема предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето за изключително полезен и навременен. Избягването на възможността деца да вземат толкова важни решения за живота си, които са несъвместими с нивото на зрелостта им – като изкуствена промяна на хормоналния баланс в тялото или необратимо отстраняване на първични или вторични полови белези за целия им живот, или пълна стерилизация – според нас е законодателна стъпка в правилната посока за гарантиране на безопасността им и човешките им права.
С уважение,
Ивайло Тинчев
Председател на УС на
Национална асоциация „Поход за семейството“
[1] Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето със сигнатура 49-454-01-26 от 06.03.2024 г.
[2] 17 Conditions related to sexual health
[3] Gender incongruence and transgender health in the ICD
[4] Comprehensive sexuality education: A foundation for life and love campaign
[5] International technical guidance on sexuality education
[6] Comprehensive sexuality education protects children and helps build a safer, inclusive society
[7] Minister orders inquiry into 4,000 per cent rise in children wanting to change sex
[8] Teenage transgender row splits Sweden as dysphoria diagnoses soar by 1,500%
[9] Current Concerns About Gender-Affirming Therapy in Adolescents
[10] Minimum age requirements related to rights of the child in the EU
