ДО:
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА КЪМ 44-ТО НС
КОМИСИЯТА ПО ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
КОМИСИЯТА ПО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С НПО И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
КОМИСИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
МЕДИИТЕ
Изх. №01/27.01.2021
СТАНОВИЩЕ
на Сдружение „Асоциация общество и ценности“ и Национална асоциация „Поход за Семейството“ по повод Проект за Национална здравна стратегия 2021-2030
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Обръщаме се към Вас във връзка с Проект на Национална здравна стратегия 2021-2030, публикуван на сайта за обществени консултации[1].
Проектът на Национална здравна стратегия (ПНЗС) предвижда провеждането на здравно и сексуално образование сред подрастващите, в т.ч. в детските градини и училища[2], както и “всеобщ достъп до репродуктивни услуги в областта на половото и репродуктивно здраве”.[3]
Относно “съвременните здравно-образователни програми в детските градини и училища” в т.ч. “сексуално образование, образование за семеен живот” е важно да вземете предвид какво включват насоките и програмите за сексуално образование, препоръчвани от Световната здравна организация[4], УНИЦЕФ[5], ЮНЕСКО и ООН, както и последствията от прилагането им в световен мащаб.
Според стандартите за сексуално образование на Световната здравна организация за Европа[6] децата от 0 до 4-годишна възраст следва да бъдат информирани за удоволствието, което изпитват, когато докосват тялото си, за мастурбацията и да им се даде възможност да осъзнаят половата си идентичност[7]. Децата между 4 и 6 години следва да бъдат запознати с ранна детска мастурбация, еднополовите връзки, различните концепции за семейство и уважение към различните норми за сексуалността. Между 6 и 9 г. да бъдат запознати с различните методи на зачеване, за мастурбацията и приятелството и любовта между хората от един и същи пол. Между 9 и 12 г. те трябва да се запознаят с различията между полова идентичност и биологичен пол и т.н. Наръчникът на УНИЦЕФ по сексуално и репродуктивно здраве[8] включва сексуалния отклик към предмет, животно, непълнолетни лица и без съгласието на другия човек, сред начините за получаване на сексуално удоволствие.
Силната обществена реакция през последните години, в тази сфера показа, че мнозинството от родителите не са съгласни с подобно съдържание. Подобни мерки биха довели до сексуализация на децата и объркването им по отношение на техния пол от най-ранна възраст.[9]
Три десетилетия на проучвания показват, че системното сексуално образование[10] (ССО) в училищата не е ефективна стратегия за обществено здраве. Това се подкрепя от над 100 от най-задълбочените съвременни проучвания[11] на програмите в световен мащаб, на които разчитат различни правителства, за оценка на ефективността от сексуалното образование. Те доказват, че тази стратегия е неуспешна и е основен фактор за голям брой негативни последствия, изразяващи се в: намалена употреба на презервативи, повишена сексуална активност, увеличен брой на партньорите, забременяване, болести, предавани по полов път и др.
Крайно либералното и нецензурно съдържание на много учебни програми за системно здравно и сексуално образование поставя под въпрос неговата приемливост. Неясните дефиниции за „ефективност“, използвани в много от проучванията на ССО, пораждат сериозно безпокойство относно действителното му въздействие.
Тези програми са далеч от чисто академичното излагане на факти за живота. Те са свързани с избора на начин на живот, с разбиранията за сексуалността и с моралните ценности. Програмите целят не само да информират, но и да формират възгледите, поведението и решенията на децата по отношение на тяхната сексуалност, полова активност, поведение и полова идентичност. Това са прерогативи на родителите, като училището следва да подпомага нуждите на родителите в този процес.
Въвеждането на системно сексуално образование не само изземва първостепенното право и отговорност на родителите – да решават по отношение образованието на своите деца, но нарушава Конституцията на България, Всеобщата декларация за правата на човека (ал. 26 т.3), Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (чл. 2 пр.1) и др.
Считаме, че “осигуряването на всеобщ достъп до здравни услуги в областта на половото и репродуктивно здраве и др.[12]” и провеждането на дейности и обучения, касаещи здравното и/или сексуално образование на малолетни и непълнолетни лица, както (регламентирано в Наредба 13 от 21.09.2016г.), следва да се допуска единствено при наличие на задължително предварително информиране за целите и съдържанието на дейностите и получаване на писмено съгласие от родителите или законните настойници на децата.
Действията в сферата на образованието следва да се съобразят с нареждането на просветния министър[13]: “да не се допускат: анкети, въпросници, информационни материали, беседи срещи и обучения изискващи от учениците да определят половата си идентичност; … По теми, по които липсва обществен консенсус и не са задължителни допускането им в образователните институции може да се осъществи при вземане предвид мнението на родителите.“
Във връзка с гореизложеното, за да бъдат защитени здравето и благополучието на децата, считаме за важно да не допускате въвеждането на програми за системно сексуално образование (известно у нас като “системно здравно и сексуално образование”), в детските градини и училища[14].
Като противовес на програмите за системно здравно и сексуално образование съществуват образователни програми, чиито фокус е отговорно поведение на въздържание от сексуална активност[15]сред подрастващите. Те си заслужава да бъдат проучени, предвид трайните положителни резултати, които са показали по отношение на превенцията на ранната сексуална активност, бременност и болести предавани по полов път.
Насреща сме да окажем съдействие, при интерес от Ваша страна, за намиране на оптималното решение, което да доведе до желаните резултати.
Считаме, че програмите и мерките в Национална здравна стратегия 2021-2030 следва да зачитат правата на родителите/настойниците и да съдействат за здравето и благополучието на децата.
С уважение,
Михаела Джоргова
Председател
Гражданско сдружение “Асоциация Общество и Ценности”
Нели Тончева
Председател
Гражданско сдружение “Национална Асоциация Поход за Семейството”
София, 27.01.2021г.
[1] http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5755
[2] “1.2.5.Осъществяване на ефективни програми за здравно и сексуално образувание сред подрастващите и младите хора.” (стр.22) “Въвеждането на съвременни здравно-образователни програми в детските градини и училищата следва да постави основата на ново индивидуално поведение по отношение на здравето и стила на живот. Във връзка с това Министерството на образованието и науката следва да разшири тематиката на сега действащите здравно-образователни програми в областта на: лична хигиена, храна и здравословно хранене, вредни за здравето индивидуални навици, рискови за здравето фактори на околната среда, предпазване от битов и транспортен травматизъм, вредата от злоупотреба с лекарства,сексуално образование, образование за семеен живот и др.” стр. 76 и др.
[4] https://www.bzga-whocc.de/fileadmin/user_upload/WHO_BZgA_Standards_English.pdf Стандарти за сексуално образование на СЗО за Европа, стр. 38-50
[5] https://www.youtube.com/watch?v=tM8HKeY0Cyc 4.21 мин. показва стр. 89 от Наръчника за сексуално и репродуктивно здраве
[6] https://www.bzga-whocc.de/fileadmin/user_upload/WHO_BZgA_Standards_English.pdf Стандарти за сексуално образование на СЗО за Европа, стр. 38-50
[7] https://www.youtube.com/watch?v=tM8HKeY0Cyc 3.23мин.
[8] https://www.youtube.com/watch?v=tM8HKeY0Cyc 4.21 мин., стр. 89 Наръчник по сексуално и репродуктивно здраве, УНИЦЕФ
[9] https://www.youtube.com/watch?v=tM8HKeY0Cyc 5.27 мин., 7.53 мин.
[10] Comprehensive Sex Education на англ. – у нас се използва термина като системно (или всеобхватно) сексуално образование
[11] Това са данни от доклада на американския Институт за изследване и оценка, известен с работата си за оценка на резултатите от програмите за сексуално образование през последните 25 години: Stan E. Weed, Ph.D. & Irene H. Ericksen, M.S., April, 2019, Re-Examining the Evidence for Comprehensive Sex Education in Schools: A Global Research Review, The Institute for Research & Evaluation https://www.institute-research.com/CSEReport/Global%20CSE%20Report–US%26non-US_Combined__4-1-19.pdf
Превод на резюмето от доклада на български език: http://www.sva.bg/10441077109410721/2857820
[12] Виж стр.32 от Проект за Национална здравна стратегия 2021-2030
[13] Виж Наредба № 9105-117 от 03.04.2019г. http://ruo-sofia-grad.com/sites/default/files/letters/mon.pdf
[14] Виж писмото от над 25 организации и 5660 граждани на: https://civilactionbg.com/не-желая-да-образовате-сексуално-деца/
[15] Учебните програми насочени към „образование за сексуално въздържание“ включват преподаване на сексуалното въздържание като основно средство за защита и не насърчават употребата на презервативи или противозачатъчни. За разлика от това системното сексуално образование включва програми, които насърчават използването на презервативи/противозачатъчни, дори и понякога да включват въздържание.
