ДО:
ПАРЛАМЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА
КОПИЕ ДО:
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Уважаеми дами и господа,
Проблемите със Закона за социалните услуги се коренят освен в самия закон също и във въздействието, което той ще има върху настоящи и бъдещи законови и подзаконови нормативни актове.
През изминалите години се натрупаха редица проблеми със законодателството за семейството и децата, основно чрез Закона за закрила на детето и прилагането му от Държавната агенция за закрила на детето и отделите „Закрила на детето“ към местните дирекции „Социално подпомагане“. Бяха направени множество изменения и допълнения в законодателството, които доведоха до увеличаване на намесата на държавата в личния живот на семействата и отделните лица без предварителен съдебен контрол и в нарушение на Конституцията на Република България и редица международни конвенции и правни документи, по които България е страна. Отделянето на законодателството за децата от Семейния кодекс и Закона за лицата и семейството в отделен Закон за закрила на детето доведе до постоянно задълбочаващо се противопоставяне на правата и задълженията родителите и децата. Новият Закон за социалните услуги е още една стъпка в тази посока, с която се дава вече и възможност за намеса на частни доставчици на услуги в семействата и взаимоотношенията между родителите и децата, като се допуска социални услуги да приемат задължителен характер и едновременно с това да бъдат препоръчвани от самите доставчици, които ще ги извършват.
В настоящия етап на развитие на законодателството за семейството и децата са налице много проблеми, които трябва да бъдат решени възможно най-скоро, някои от които са:
1. Деца могат да се извеждат, без съдебна заповед, а само с административна, при това сигналите може да са анонимни.
Това трябва да се промени и деца или жертви на насилие да могат да бъдат извеждани от дома само след съдебна заповед или при непосредствена заплаха за живота и здравето им, и то само, ако не може да бъде изведен виновника за създалата се ситуация и ограничен достъпа му до съответното жилище/среда. Също така, и в настоящият момент, всеки, който е свидетел на извършено престъпление, е длъжен да съобщи за него независимо дали анонимно или не. Освен това, анонимните сигнали ограничават правата на гражданите за съдебна защита и последващо търсене на отговорност срещу недобронамерени действия спрямо тях и семействата им.
2. Телефон 116 111 и всякакви подобни услуги за деца са противоконституционни.
Съгласно Конституцията на РБ чл. 47 нито едно дете не трябва да може да бъде консултирано или съветвано от друго лице или държавна институция, без знанието на родителите му, освен в случаите на отнети или законно ограничени родителски права. За докладване на престъпление или вероятно престъпление трябва да се използват единствено телефоните на МВР, като е подходящо да се осигурят лица, които да могат да разговарят с децата по подходящ начин. Изнасянето на информация на лица към трети страни, освен в случаите на престъпление, е нарушаване на правото на непрекосновенност на личния и семейния живот. (Чл. 32 от Конституцията на РБ).
3. Броят на семействата предоставящи доброволна приемна грижа е незначителен.
В чл. 31 (4) на ЗЗДетето се казва, че „приемното семейство може да бъде и професионално“. В момента е точно обратното и приемните семейства са основно (дори може да се каже само) професионални. Непрофесионалните са едва няколко. Причината е, че професионалната грижа се популяризира, а доброволната се неглижира от МТСП. Смятаме, че това трябва да се промени и доброволната грижа да стане водеща, като на семействата, които я предлагат, да се даде и възможност за осиновяване с предимство (както е и в момента за професионалната, където обаче няма интерес за осиновяване заради професионалния и вид, тоест, защото е обвързана с приходи за лицата полагащи временна грижа за деца). Така и потенциални осиновители ще преодолеят страха си да приемат в дома си деца.
4. Осиновяванията на деца в България не са популярни и са пренебрежимо малко.
Важно е държавните институции да положат усилия осиновяването на деца без родителска грижа и деца с увреждания да бъде популяризирано в обществото като полезна, високооценявана и благородна обществена кауза. В момента процедурите за осиновяване са сложни и отнемат много време, а има много семейства очакващи да осиновят, които не успяват. Имаме информация, че деца се изпращат от приемни семейства директно към регистъра за чуждестранно осиновяване без да е минат реално процеса с предлагане на деца за осиновяване първо в България. Причините за това вероятно са финансови интереси – осиновяванията са скъпи и са печеливша дейност.
5. Популяризиране на агресията и насилието в училищата и у дома ги увеличава.
НПО и други доставчици на социални услуги не трябва имат право да влизат в училищата и да „образоват“ децата на това, какво е насилие и агресия. Ако родителите искат такова обучение за децата си, те сами трябва да желаят да се възползват от него, а не да им бъде налагано насила в училищната среда. Трябва да се работи с децата-насилници и техните родители извън училище, а не с всички деца. Няма нужда деца, които не извършват насилие, да бъдат насила обучавани да не извършват такова, при положение, че те не го извършват. Разбира се, децата трябва да бъдат учени да информират за всяко престъпление срещу тях родителите си и МВР. (Насилието е престъпление според ЗЗДН и НК.)
За цялостно намаляване на агресията трябва да се увеличи контрола върху медийната среда и да се подобри дейността на СЕМ, които да ограничат достъпа на децата до насилие от екрана, а също и да се регулира дейността на Интернет доставчиците, които да дават на родителите по подразбиране включена опция за ограничаване на достъпа на децата им до сайтове с порнографско съдържание, агресия и насилие.
Относно Закона за социалните услуги
Законът за социалните услуги е написан както в нарушение на чл. 9, ал. 1 на Закона нормативните актове заради използване на необщоприети чуждици и неясни термини, така и на Конституцията на Република България (чл. 14, чл. 32, чл. 47, чл. 51) и Закона за лицата и семейството (чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5).
Липсата на леснодостъпен електронен регистър за гражданите, който да им дава ясна информация за вида и начина на ползване на социалните услуги от тях, е предпоставка за „източване“ на държавните средства за социални дейности без такива реално да са били предоставени. Такава практика по настоящем се наблюдава в работата на лечебни заведения с НЗОК по отношение на здравните услуги и за съжаление на този етап тя не може да бъде прекратена заради забавянето на въвеждането на електронна здравна карта.
Смятаме, че влизането на Закона за социалните услуги в този му вид, дори след като бъдат направени някои значителни промени в самия него, няма да реши посочените по-горе проблеми, а напротив – ще послужи като техен катализатор, което ще ги задълбочи. По тази причина, предлагаме, заедно с разглеждането на Закона за социалните услуги, да бъдат обсъждани и направени промени и в други законови и подзаконови нормативни актове, касаещи семействата и децата, чието настоящо действие създава постоянно обществено напрежение и на практика противопоставя институциите на родителите и техните права.
Също така, предлагаме по-голяма прозрачност и по-широко обществено участие при изработването на допълнителните документи по § 43 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ, преди тяхното гласуване и влизане в сила. Смятаме, че е правилно всички страни, изпратили становища по ЗСУ и участвали официално в дебатите около него, да бъдат своевременно уведомени за това кога, къде и как ще могат да изразяват своите позиции по посочените подзаконови нормативни актове.
НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ „ПОХОД ЗА СЕМЕЙСТВОТО“
15.01.2020 г.
