Митове и реалност около Стратегията за детето (от различни гледни точки)

Отговорът на НМД

Стратегията за детето е начинът, по който държавата е задължена да планира какво ще направи за децата и семействата в по-дългосрочен период. Тя служи, за това независимо кое правителство е на власт, държавните институции да следват някакъв дългосрочен план и гражданите да могат да търсят отчетност от страна на държавата за изпълнение на поетите ангажименти.

Отговорът на НАПС

Държавата е задължила сама себе си да прави стратегия за детето като е вписала това задължение в Закона за закрила на детето. Тя винаги може да се откаже от това задължение като промени съответния закон. Но по-важното е, че държавата за момента прави стратегия за детето, без подкрепата на родителите. Затова дори да е необходима такава стратегия, тя не бива да бъде приемана, ако няма пълно съгласие за нея в цялото общество.

Отговорът на НМД

Извеждането на деца се прави само в краен случай, когато има риск за здравето и живота на детето. Когато се извежда дете, това се прави от социалните служби и детето се настанява при близки и роднини. Ако няма такива, тогава то се настанява при приемни родители или в други услуги.

Отговорът на НАПС

Самата стратегия не говори директно за отнемане на деца, но поставя много широка рамка на изисквания към родителите и за бъдещо законодателство, което да доведе до по-често извеждане на деца в техен „най-добър интерес“. Както в чужбина, така и в България, има случаи на извеждане на деца от техните семейства поради грешно преценена ситуация от държавен служител. Във всички закони в бъдеще, условията за извеждане на деца от дома трябва да се променят така, че такива грешки да са недопустими и служителите, които са ги допуснали, да бъдат наказвани за некомпетентността си.

Отговорът на НМД

Да, има такива случаи, но на временно извеждане, а не на отнемане. Именно в стратегията е записано, че това трябва да се прекрати и трябва да се помага на тези семейства, ако проблемът е само в липсата на средства. И в момента в много от социалните услуги се помага на родители в трудна ситуация – да си намерят работа, да управляват финансите си, да придобият умения как да бъдат по-добри родители.

Отговорът на НАПС

Да, има такива случаи, включително и с отнемане. Български адвокат върна 15 деца само през 2018 г. на техните родители, защото са били изведени за месеци поради бедност, а понякога такова извеждане може да продължи с години, докато накрая родителските права бъдат отнети. В единият случай детето беше отнето от майката още от родилното отделение вместо да ѝ бъде помогнато от социалните служби. Като довод те използваха, че нямала кола и живеела в бедност. Ако тази майка нямаше подкрепата на подходящ адвокат, тя вероятно щеше да изгуби родителските права върху детето си. В Скандинавия, където този вид детецентрирани старатегии работят, отнемането на деца заради бедност, наказание, липса на капацитет и всякакви други причини не са рядкост.

Отговорът на НМД

Децата отиват в приемно семейство, когато няма друг вариант за тях. Първо се настаняват при близки и роднини, и чак тогава – при приемни семейства. В противен случай те трябва да бъдат изпратени в дом. Работата на приемните семейства е да осигурят семейна среда за деца, чиито живот е в риск в собственото им семейство – например, родителите им употребяват наркотици или имат сериозни психични разстройства и не са в състояние да се грижат за детето си.

Отговорът на НАПС

Правилният отговор на този въпрос е, че ако парите за приемни семейства или резидентна грижа извън семейството се дават на истинските родители на децата, то тези възрастни, които са без образование и са неспособни да си намерят добре платена работа, ще се възползват постоянно от социални помощи като чакат само на държавата и социалната система и никога няма да искат да се справят сами и да се развиват. Затова в настоящия етап, в случаи на извеждане на дете, се ограничава даването на пари само към грижата извън биологическото семейство. Допълнително, само приемната и резидентната грижа извън биологическото семейство се финансира по Оперативни програми от Европейския съюз, а не от българския бюджет.

Отговорът на НМД

Деца се отнемат само след съдебно решение за много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (склоняване към проституция, просия, трафик и пр.). Социалните работници и полицията извежда деца само ако животът и здравето на детето са застрашени.

Отговорът на НАПС:

Извеждането на деца само по себе си е голяма грешка, по начина, по който е заложено в закона. Ако приемем, че в едно семейство има насилник, то правилно е да се извежда насилникът, а не насиленият, защото иначе останалите членове на семейството остават да живеят с насилника в същото семейство и са застрашени.

Отговорът на НМД

Не! Децата се извеждат от семейства, в които има системен тормоз от родител или друг възрастен, или ако децата са лишени от базисни нужди и са неглижирани. Шамарът обаче не е средство за възпитание.

Отговорът на НАПС

В страните, където такива политики на извеждане на деца от семействата се прилагат отдавна, всяко физическо въздействие със сила върху децата е криминализирано и има вече доказани случаи на изведени и отнети деца, които са били плеснати от родител или възпрени от определени агресивни действия дори при премерена физическа намеса. Такива случаи са коментирани във филма на BBC (с превод на български) и друг на френска телевизия (но без превод на български) по темата.

Отговорът на НМД

Социалните работници, чиято роля е да помагат на семействата, са малко на брой, недостатъчно квалифицирани, ниско-заплатени и работят с непосилен брой случаи наведнъж. Затова много от случаите на деца, които са в опасност, остават без реакция, има и няколко случая, в които се вземат недобри решения. Стратегията планира да промени това като подкрепи социалните работници да могат да вършат работата си, така че да помагат на децата и семействата.

Отговорът на НАПС

Социалните работници наистина са сравнително малко и недостатъчно квалифицирани, а също така и много претоварени със случаи, по които работят. Причината за това е, че по време на предишните стратегии държавата въобще не си свърши работата и не само, че броят изоставени деца не намалява (около 2000 на година, първи сме в Европа), но и проблемите с деца в училищата и извън тях се увеличават с всяка изминала година. И всичко това при похарчени стотици милиони левове. Изглежда е време да започнем да работим по нов начин, за да се справим с проблемите, защото старият не работи.

Отговорът на НМД

Патронажната грижа цели да осигури грижа и подкрепа за най-малките деца и младите родители. Тя се реализира от медицински сестри и специалисти, които помагат на семейството след раждането, като ги обучават как да повиват, кърмят, грижат за хигиената, имунизациите и пр.

Отговорът на НАПС

Патронажната грижа е начин държавните инстуции да влязат в семействата и да наблюдават как се отглеждат и възпитават децата, а също и да дават мнение по въпроси, по които родителите може да нямат съгласие с тях. Недостигът на медицински персонал и сега е недостатъчен, но едва ли откриването на „риск от насилие“ ще бъде поверено именно и само на мединцски лица. „Шпионската“ дейност на патронажната грижа е описана в „План за действие за периода 2019-2020 г. за изпълнение на Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца“.

Дейност на патронажна грижа според „Доклад за изпълнението на Плана за действие 2017-2018 г.“ по „Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца“:

Дейност на патронажна грижа според „План за действие за периода 2019-2020 г.“ по „Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца“:

Отговорът на НМД

Децата и днес са част от системата за правосъдие. Те са част от съдебни процедури, когато са жертви или свидетели на насилие или при раздяла на родителите. Сега действащата съдебна система не е пригодена за деца. Битите, изнасилени или тормозени деца не се третират по щадящ начин. Има случаи на малолетни деца, жертви на тежко сексуално насилие, които са разпитвани по 7-8 пъти, включително в присъствието на насилника и това ги кара да преживяват травмата отново и отново. Стратегията казва, че това трябва да се промени и децата да бъдат третирани по-щадящо, а полицаите, съдиите, прокурорите и пробационните служители да бъдат обучени за работа с деца.

Отговорът на НАПС

Детското правосъдие се предлага като универсалното решение за проблемите при работата с деца в съдебната система, но всъщност зад него стои много повече. И сега има начини прокурори, съдии и адвокати да се отнасят към децата по един по-щадящ начин и да бъдат обучени за това, но другата цел на такъв вид отделно правосъдие за деца е да се възприеме в съдебната система детето като субект с права, който независимо от родителите си да може да води дела срещу самите тях с подкрепата на държавата и най-вече на неправителствени организации, които имат полза от това. Такива дела в страните с детско правосъдие се водят, например, ако детето желае да си смени пола в ранна възраст, а родителите не позволяват; ако трябва да разрешат абортите за непълнолетни и малолетни без знанието на родителите и т.н. Особено важна част от схемата е и ратифицирането на Третия незадължителен факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, който дава възможност международна съдебна инстанция да разпорежда на държавите какви права да дават на децата и то без право на отказ за прилагането им.

Отговорът на НМД

Телефон 116 111 е национална телефонна линия, която се поддържа от Държавната агенция за закрила на детето, която възлага управлението й след конкурс и в момента тя се управлява от Асоциация „Анимус“, съвместно с ДАЗД. Такива линии със същия номер съществуват във всички страни членки на ЕС. Това е място, на което деца и възрастни могат да подават сигнали, ако са жертви или свидетели на насилие, тормоз, сексуално посегателство или психически тормоз и да получат консултация и помощ от обучени психолози. За 2018 година са се обадили 822 възрастни и 477 деца.

Отговорът на НАПС

Телефон 116 111 е част от мрежата същи телефонни номера в много страни в Европейския съюз, който се поддържа от Child Helpline International. Основна задача на този телефон е да работи за ЛГБТКИ-”правата” на децата. Повече можете да видите на www.116111.eu Общият брой постъпили обаждания на 116 111 в България са над 800 000 за 10 години. Като огромната част от тях не са за насилие, тормоз и сексуално посегателство, а са за консултиране на деца по всякакви теми, без знанието на техните родители, което пряко противоречи на конституцията ни и е срещу правата на родителите спрямо децата им. По тази причина този телефон трябва да бъде закрит, защото се ползва противоконституционно и за джендър-политики. За насилие и престъпления може да се ползва тел. 112.

Начална страница на International Child Helpline, която поддръжа мрежата за телефон 116 111 в Европа:

Статия в сайта на International Child Helpline за Денят на международната линия за помощ на деца:

Отговорът на НМД

Националната стратегия за детето 2019-2030 е подготвена от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и министерствата на образованието, здравеопазването, социалното, правосъдното, МВР, външно и пр. и в консултация с редица граждански организации. ДАЗД не е използвала финансиране от Норвегия за дейността си, нито дори изпълнява проекти, финансирани по Норвежкия финансов механизъм, така че връзка с Норвегия и Стратегията няма. В Закона за закрила на детето е запитано, че Стратегия за детето трябва да има и чрез подготовката й се изпълняват разпоредбите в Закона.

Отговорът на НАПС

Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) беше запитана по ЗДОИ за имената на НПО, които са участвали в написването на проекта на стратегия за детето. Тя отказа информацията и в момента има заведена жалба срещу отказа в Административен съд. Десетки милони евро от Норвежкия финансов механизъм се използват за реформи в съдебната и социалната системи на България. ДАЗД може да не е използвала финансиране от Норвежкия финансов механизъм, но Министертсво на правосъдието, Министерство на образованието, Министерство на труда и социалната политика, определен брой НПО и други са се възползвали от грантове за въвеждане и прилагане на политики.

Отговорът на НМД

България няма как да стане като Норвегия, защото и като култура, манталитет, нрави, и като административна структура и управление е много различна. Все пак за нас като родители е важно да знаем какво искаме да направим в България по отношение на децата и семействата, а не в друга държава!

Отговорът на НАПС

Източник на настоящите детецентирани политики не е Норвегия, а УНИЦЕФ /ООН/, която беше одобрила оттегления проект за стратегия и се изказа много ласкаво за него. Същите НПО и държавни служители, които подготвиха проекта, работят съвместно с УНИЦЕФ и по други проекти, които прокарват ЛГБТ-политики, сексуално образование още от 5 години и т.н. А ако се ратифицира третият незадължителен факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, ще се отнеме изцяло суверенитета на България за детските политики. Това вече ще означава, че никой не може да каже какви закони ще дойдат в България и ще трябва да бъдат прилагани безпрекословно.

Отговорът на НМД

Норвежкият финансов механизъм съществува от 2004 и подкрепя 16 страни част от ЕС, не само България. Финансирането се насочва към дейности в областта на енергетика, околна среда, култура, развитие на бизнеса, местно развитие, правосъдие и пр. Норвежкия финансов механизъм е аналог на европейското финансиране. Норвегия не е част от ЕС и за това има собствен механизъм и ангажимент да подкрепя ЕС. Аналогична е програмата и на Швейцария в България.

Отговорът на НАПС

Наистина стотици милиони евро по Норвежкия финансов механизъм се използват в България за положителни цели. По него, например, бяха закупени нови кувьози и апаратура за много неонатологични отделения. НО заедно с това финансиране идва и задължение на българската страна да използва опита на норвежките донори в много други области като правосъдие и вътрешен ред, права на малцинставата, образование, социална система и други. Това води до зависимост.

Отговорът на НМД

Всяко правителство в ЕС подписва договор за финансиране (включително и България) с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Предвидено е финансиране за НПО, но то е значително по-малко, отколкото финансирането за министерствата и държавните агенции (90% за държавата и 10% за НПО). Неправителствените организации са част от всяко едно общество, като основната им цел е да работят с най-нуждаещите се граждани и да подкрепят развитието на различни политики, за да живеем в демократично общество. НПО могат да получават финансирани от всички съществуващи финансови механизми, за да изпълняват мисията си. Техните отчети са публични и са в Търговския регистър.

Отговорът на НАПС

За програмния период 2014-2021 година по договора за финансиране от Норвегия, Исландия и Лихтенщайн България ще получи общо 210,10 милиона евро. Ако неправителствените организации могат да усвоят 10% от тези средства, то това означава, че ще си разпределят 21 милиона евро финансиране. Такова финансиране ще се отпуска, разбира се, не за семейни и демографски политики, а основно за политики по специални, а не общи човешки права (ЛГБТ, етнически и детски права) и промени в съдебната система, които са одобрени и са подкрепяни от същите НПО – като, например, за детското правосъдие, което позволява децата да съдят сами (с подкрепата на същите НПО и институции) родителите си, ако не са съгласни с начина, по който са възпитавани или отглеждани (като нямаме предвид престъпни действия).