Изх. №1 от 05.02.2024 г.
ДО:
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ
В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
СТАНОВИЩЕ
на Национална асоциация „Поход за семейството“ относно
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (сигнатура 49-302-01-53)
Уважаеми дами и господа,
Национална асоциация „Поход за Семейството“ е нестопанска организация, юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза, защитаваща брака от мъж и жена (както е описан в чл. 46 на българската Конституция), традиционните християнски и общочовешки семейни ценности и добродетели, и правата на родителите и децата без да се противопоставят.
Във връзка с предложения от Министерски съвет Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (за краткост по-долу наричан Законопроекта), бихме искали да предложим разглеждане на следните текстове от документа, които смятаме за проблемни.
Граждански процесуален кодекс
В § 16. на Законопроекта, в чл. 621 ал. 2 се предлага следната промяна:
„(2) Компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданското състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава – членка на Европейския съюз, съгласно Регламент (ЕС) № 2201/2003 и Регламент (ЕС) 2019/1111.“
На основание на (9) от преамбюла на Регламент (ЕС) 2019/11, който съдържа следния текст: „По отношение на решенията за развод, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака, настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на разтрогването на брачните връзки.“ и тъй като гражданското състояние и неговото вписване в различните държави-членки в момента е много разнообразно и тъй като възприетите дефиниции за пол и брак в се различават, ние предлагаме чл. 621, ал. 2 да се промени така:
„(2) Компетентните органи по регистрацията актуализират регистрите за гражданското състояние въз основа на влязло в сила решение, автентичен акт или споразумение от друга държава – членка на Европейския съюз, съгласно Регламент (ЕС) № 2201/2003 и Регламент (ЕС) 2019/1111, когато това не противоречи на Конституцията на Република България и Семейния кодекс на Република България.“
В § 17, 2. се предлага промяна на второто изречение на чл. 622, ал. 3 със следния текст:
„Съдът може да поиска превод на решението или удостоверението на български език.“
Такава промяна би лишила българските граждани и компетентните органи на правосъдната система от възможността да се запознаят с документите, ако те са на език различен от българския. По тази причина смятаме, че съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България и на основание на чл. 15, ал. 1 от Наредбата за административно обслужване, това предложение за промяна в ГПК трябва да отпадне. Същото се отнася до § 14, който цели отмяна на чл. 618 от ГПК за преводите на български език. Тази отмяна не би трябвало да бъде осъществена. От това следва и нужда от промяна по § 18 във връзка с чл. 622в. ал. 8, като предлагаме текстът да се промени по следния начин:
„(8) До предоставянето на превода на съдебното решение или на удостоверението на длъжника съдебният изпълнител не може да предприема изпълнителни действия, а само охранителни мерки.“
Закон за закрила на детето
Предложените нови текстове в § 21, 4. за чл. 22а, ал. 4 и ал. 5 не съответстват и противоречат на настоящата законодателна рамка установена в същия закон и изискването за задължителното му изпълнението от представител на дирекция „Социално подпомагане“ или от съда може да не е в най-добрия интерес на детето.
Текстът гласи:
„(4) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето му от държавата на обичайното местопребиваване, за неговото мнение и за мнението на родителя за доброволно връщане на детето. При изтекъл период повече от една година от датата на прехвърлянето и/или задържането на детето становището съдържа и информация за неговата приспособеност.
(5) Съдът изслушва детето по реда на чл. 15, ал. 3-5 и отдава дължимото значение на изразеното мнение.“
Поради факта, че изслушването на детето на всяка възраст и при всякакви обстоятелства не винаги може да е в негова полза или в полза на делото, на основание на Регламент (ЕС) 2019/1111 (39) от преамбюла и чл. 15 от Закона за закрила на детето, предлагаме текстът да се промени така:
„(4) В производството по ал. 1 дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето дава становище за състоянието на детето след прехвърлянето му от държавата на обичайното местопребиваване, за неговото мнение, в съответствие с чл. 15 на този закон, и за мнението на родителя за доброволно връщане на детето. При изтекъл период повече от една година от датата на прехвърлянето и/или задържането на детето становището съдържа и информация за неговата приспособеност.
(5) Ако съдът прецени, че е нужно изслушване на детето по реда на чл. 15 на този закон, той може да даде такава възможност.“
С уважение,
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет на
Национална асоциация „Поход за семейството“
