Фамилия

family.bg

Отговори за ежедневния семеен живот

Очаквайте новини скоро...

Как да говорим с децата?

Категория: Характер и възпитание

Разговорът с детето фактически започва още когато фетусът е в майчината утроба - за това се използва терминът ''фетално общуване''.

Изследователите отдавна посочват голямото значение на ранното стимулиране на общуването с детето, но съвременните изследвания показват, че може да се окаже твърде важно и общуването с детето още преди неговото раждане.

Почти всички сетивни системи на детето са вече развити, в основни линии, още когато зародишът е между седемнадесет и двадесет и четири седмици, така че с него може да се общува. Изследванията показват, че зародишът може да реагира на ярка цветна светлина, може да се успокои, когато слуша класическа музика, събужда се и получава ускорени тонове, когато редовно слуша рок-музика. Сонограмните изследвания, по които може да се проследи поведението на зародиша в матката, показват, че при силен шум зародишите показват по-усилено раздвижване.

Има специалисти по вътреутробния период, като д-р Рене ван де Кар от Хайуърд, Калифорния, например, които твърдят, че ако говорим на детето, намиращо се в утробата, можем да улесним неговото словесно развитие. Това той констатира в едно свое изследване, обхващащо 150 бременни. Той съветва майките да използват направен от хартия мегафон и да повтарят на детето определени думи и изрази.

Специалисти-акушери като Бини Денсби или Тери Белфрой от Лос Анжелис обучават родителите как да говорят на децата, намиращи се още в утробата на майката, като използват успокояващ тон на гласа и повтарят определени думи и изрази. Тези специалисти са установили, че това води до раждането на по-жизнеспособни бебета, които след това проговарят по-рано и показват по-добро езиково развитие. След като детето се роди, ранното общуване с него създава по-силна връзка между родителя и детето, която връзка след това може да действа стимулиращо на говора и езиковото развитие и да улесни общуването с детето.

Когато разговаряте с детето, вие ще трябва, разбира се, да поставите необходимите граници, като използвате подходящ тон на гласа си. Доказано е обаче, че спокойните и ясни обяснения постигат по-трайни и положителни резултати, отколкото безсистемните и враждебно изговорени заповеди. Основната линия в общуването с вашето дете трябва да бъде изграждането у него на самоуважение и самочувствие. Децата трябва да бъдат окуражавани да споделят мислите и чувствата си така, че да не реагират отрицателно по-късно в живота. Родителите, които застъпват философията, че децата трябва да бъдат гледани, но не и слушани, или родители, които непрекъснато повтарят Млъкни!'' или пренебрегват детето и не отговарят на неговите въпроси, нанасят вреда на самочувствието на своите деца - вреда, много по-голяма, отколкото въобще предполагат.

Необходимо е винаги да отговаряте на детето - накарайте го да вярва, че онова, което има да ви каже, е важно. Дори ако то ви залива с порой от въпроси, дори да сте твърде заети в момента, кажете на детето, че ще говорите с него по-късно. И не забравяйте действително да го сторите! Вашето сериозно отношение към общуването с детето ще култивира у него самочувствие, което ще му бъде полезно в живота.

Първото правило при общуването с деца е ''На детето се говори отчетливо''. Говорните структури на детето не са напълно развити, така че често то произнася думите неправилно. Въпреки че това е нормално, то не бива да бъде стимулирано, като и вие повтаряте бебешките'' думички. Възрастният трябва да повтори на детето как правилно да произнесе думите и изразите, така че да изгражда правилни модели на говор и езиково развитие.

Същото важи и за стимулирането на правилното езиково развитие. Дори ако детето каже Мене отива'', което е напълно нормално за равнището на развитие на едно прохождащо дете, вие трябва да изговорите израза правилно и да накарате детето да го повтори, за да подпомогнете езиковото му развитие. Няма дори значение, дали детето ще може да повтори или не онова, което казвате. Важното е то да го чува системно от вас. То ще научи правилния начин на изказ, когато научи езика рецептивно.

Сам вкъщи - съвети за родители

Автор: Министерски съвет, Държавна агенция за закрила на детето | 22.10.2005

Категория: Характер и възпитание

Децата, когато са оставени сами, често се чувстват тъжни и самотни

Кой се грижи за децата ?

Да бъдеш родител е неизменно 24 часово задължение. Съвременните родители са подложени на голямо напрежение. Ето защо на мнозина от тях им е трудно да се справят. На повечето родители се налага да прекарват известно време далеч от децата си, било за да отидат на работа или за да излязат някъде вечер. Да се намери подходящ човек, който да се грижи за децата може да се окаже трудна, а и доста скъпа задача. Децата разчитат на възрастните да ги закрилят, така че задължението на родителите е да се уверят, че децата им са щастливи и добре гледани в тяхно отсъствие. Няма конкретна възраст, на която е подходящо за едно дете да бъде оставено само вкъщи. Всичко зависи от това дали детето е достатъчно зряло, за да се справи при възникване на екстремна ситуация и дали се чувства добре , когато е оставено само. Децата съзряват на различни възрасти и при всяко дете съзряването е специфично и индивидуално. Възниква въпросът как един родител може да определи дали детето му е достатъчно зряло ? И дали изобщо е безопасно да се остави само малко дете ? Как се чувстват децата, когато са сами ? Какви са опасностите и рисковете ? Нашата цел е тази брошура да Ви помогне да прецените как да постъпите, когато се налага да не сте вкъщи.

Какво е вашето решение?

Четирима родители споделят с нас защо са оставили своите деца сами вкъщи. След като прочетете всяка една от посочените истории, отбележете дали според вас техните действия са подходящи или не. След това сравнете вашите отговори със съответните съвети.

Трудно ми се отдава да накарам бебето да заспи.Тя задряма точно когато тръгвах да взема сина си от забавачка. Не исках да я будя, а и не мислех ,че може да се случи нещо лошо само за 15 минути.

Една приятелка идва да се грижи за сина ми докато съм на работа, но се получава така, че и тя трябва да тръгне на работа следобед. Той остава сам за около час докато се върна. Той е доста разумно момче за три годишната си възраст и нищо лошо не се е случило досега. Нищо друго не мога да направя докато не дойде време за детска градина.

И двамата имаме такива професии, че трябва да сме много стриктни и да спазваме графика, ако искаме да продължим напред в кариерата си. Децата имат ключ от вкъщи, за да могат да се приберат след училище. Те остават да се грижат сами за себе си около два или три часа. Те са на 9 и на 12 години и смятаме, че са достатъчно големи, за да не бъдат наглеждани, а и те изглежда се забавляват добре с компютъра и уредбата.

Отглеждам сама две момчета на две и на шест години. Единственият начин да прекарам някоя вечер навън е да изляза, когато те заспят. Отсъствам само два часа, а и те така или иначе не се будят, така че не виждам нищо лошо в това.

А сега да разгледаме въпроса от гледна точка на децата

Никога не е правилно да се оставя бебе само, дори за няколко минути. Ами ако бебето се събуди точно когато родителите му са излезли ? За едно бебе 15 минути са много време, през което то ще се чувства изоставено и ще плаче. Опасностите не бива да се подценяват . Ами ако възникване пожар или бебето повърне и се задави ?

Много е трудно да се даде правилен съвет, когато на везните са работата и децата, особено като се има предвид, че не всеки може да си позволи да плаща на детегледачка. Въпреки това малките деца никога не трябва да бъдат оставяни сами дори и за кратко време. Един час без Вас или друг грижовен възрастен, може да породи много чувства на самота и обърканост. Също така съществуват хиляди опасности за любопитното, искащо да провери и опита всичко дете.

Повечето деца на възраст от 9 до 12 години не са достатъчно зрели, за да бъдат оставяни сами, освен за много кратко време и при всички случаи не ежедневно. Преди да вземете такова решение се уверете, че децата Ви се чувстват добре и са спокойни, когато остават сами. Също така те трябва да знаят къде сте и да разполагат с ясни инструкции какво да предприемат в случай на опасност или при възникване на екстремна ситуация.

Запомнете, че не е справедливо да очаквате от по-голямото дете, което само по себе си не е достатъчно зряло, да се грижи за по-малкото. Също така запомнете, че повечето деца ценят времето, прекарано с родителите си много повече, отколкото материалните придобивки.

Никога не е безопасно да оставяте малките деца сами през нощта , дори да са заспали. Какво ще се случи , ако те се събудят внезапно от кошмар и започнат отчаяно да ви търсят ? Тъмнината може да бъде ужасяваща, а има и толкова много възможни опасности , които просто не си заслужават риска. Като самотен родител може да се окаже много трудно да намерите време за себе си. Защо не опитате да намерите друг родител във вашия квартал, с когото да се уговорите и да съобразите разписанието си така, че да се редувате в гледането на децата.

ЗАПОМНЕТЕ, НИКОГА И НИЩО НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ТОЛКОВА, ЧЕ ДА РИСКУВАТЕ СИГУРНОСТТА ИЛИ ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ НА ДЕТЕТО СИ.

Не забравяйте :

Никога не оставяйте бебе или малко дете само ( без значение дали е будно или спи), дори и за няколко минути.

Повечето деца под 13 години не са достатъчно зрели, за да се справят в случай на опасност и не бива да бъдат оставяни сами за повече от няколко минути.

Ако се налага да оставите дете само, дайте ясни и точни инструкции какво да прави, ако възникне проблем. Оставете списък с хора, на които имате доверие и при които детето може да отиде или да им позвъни по телефона- например съсед или близък роднина. Уверете се, че детето може само да изпълни дадените от Вас инструкции.

Не забравяйте да отстраните всички възможни опасности преди да излезете ( като лекарства, химикали, кибрити, остри предмети, необезопасени контакти).

Дори когато оставяте тийнейджъри следва сами да се уверите, че те нямат нищо против това и са запознати с начините за връзка със службите за спешна помощ. Ако е възможно, оставете телефон, на който можете да бъдете намерени.

Не трябва да се оставя дете или младеж под 16 години без надзор за цяла нощ.

Избор на детегледачка

Следвайте интуицията си. Ако има дори малко съмнение за детегледачката или за човека, който ще се грижи за детето не ги наемайте! Винаги искайте поне две препоръки и ги проверявайте внимателно.

Ако е възможно, изберете детегледачка над 16 години. Помнете, че дори някои 16 годишни не са достатъчни зрели.

Вслушвайте се в децата си. Ако изглеждат недоволни от човека, който се грижи за тях, опитайте се да намерите някой друг.

Какво гласи законът ?

В закона никъде не е указана възрастта, на която едно дете може да бъде оставено само. Родител или настойник, който остави лице, намиращо се под родителски грижи или настойничество, без надзор и достатъчна грижа и с това създаде опасност за неговото физическо, душевно или морално развитие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд, както и с обществено порицание / Наказателен кодекс, ЧЛ. 182. (1)/. Законът не определя и възрастта, на която един млад човек може да се грижи за дете. Но никой под 16 години не може да бъде отговорен за небрежност или лошо отношение към дете, оставено на неговата грижа. Така че родителите остават отговорни и могат да бъдат осъдени в случай, че на детето им е причинена вреда в тяхно отсъствие. Поради тази причина ДАЗД не препоръчва да се обръщате към лице под 16 години, за да му поверите грижата за малко дете.

Небрежност, пренебрегване на дете

Липсата на постоянна продължителна грижа за детето от страна на родителя или на човека, който е отговорен за детето е една от най- разрушителните форми на насилие с по-дълготрайни последствия. Небрежност и пренебрегване на дете е безжалостно изоставяне на детето или непредпазване на детето от излагане на всякакъв вид опасности /включително студ и глад / или неполагане на грижи, което води до увреждане на здравето на детето и на неговото развитие.

Небрежност и пренебрегване на дете също така е преднамереното или непреднамереното неполагане на грижи и пренебрегване на потребностите на детето от храна, вода, облекло, покрив, както и оставянето на детето постоянно само. Небрежността е също толкова сериозно нещо, както и другите форми на лошо отношение към детето, тъй като последствията могат да бъдат сериозни и дълготрайни. Децата, към които е проявено небрежно отношение могат да изглеждат затворени, плахи, нещастни или необичайно агресивни, а това може да се отрази неблагоприятно както на постиженията им в училище, така и на взаимоотношенията им с връстници и възрастни. Край!

СПОДЕЛЕТЕ С НЯКОГО...

Ако сте загрижен за дете и не знаете как да помогнете ... Ако семейството или други фактори излагат дете на риск ... Ако самите Вие сте разтревожено дете или млад човек .... ... можете да получите съвет, помощ или нужната Ви информация на посочените телефони

Отдели за закрила на детето (ОЗД) към дирекциите Социално подпомагане (ДСП) в градовете

Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол

Отдели за закрила на детето към дирекциите Социално подпомагане на територията на София град

Сердика Връбница Лозенец Възраждане Красно село Оборище Слатина Младост Люлин

Горещи линии за помощ и подкрепа на деца и юноши София град община Триадица (02) 958-50-00 Благоевград (073) 177

Денонощна гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие (02) 981-76-86

Български червен кръст телефони на доверието: София Пловдив Русе Ямбол

Защо задлъжняват домакинствата

Рационалност и нерационалност на дълга

Кризата на кредитния пазар в САЩ в основата си е породена от даването на достъп до кредитния пазар на голям брой домакинства с лоша кредитна история. На тези домакинства се предлагаха кредитни инструменти, като в повечето случаи те не разбираха какъв риск е вграден в тях. Лихвените условия по тези инструменти не съответстваха на риска, който тези домакинства носят. Веригата на предлагане на тези кредитни инструменти, в това число и тяхната секюритизация, изкривяваше стимулите за мониторинг и оценка на риска и правеше възможно домакинствата да натрупват голям обем дълг, без да имат капацитет да го изплащат. John Key брилянтно обобщи този процес с определението "хора, които малко знаят за риска, го прехвърлят на хора, които нищо не знаят за риска". За да разберем как сме стигнали дотук, трябва да си отговорим на един съществен въпрос: кое направи възможно бързото натрупване на дълг от домакинствата през последното десетилетие в повечето страни в света, в това число и в България?

Защо пушат танцьорите

Тютюнопушене, отдаденост на настоящето и доходи

Замисляли ли сте се защо някои от по-заможните ви познати не пушат? Защо шофьорът зад волана на ТИР-а обикновено е с цигара? Защо някои публични личности в България без неудобство пушат пред телевизионната камера, а редица европейски страни и САЩ забраняват пушенето на обществени места, включително в барове и ресторанти? Определени професии и общества по-толерантни ли са към цигарите, или водеща е личната физиологична зависимост? Полето на икономическата наука се оказва достатъчно широко и с работещ инструментариум, за да търси собствен отговор на тези въпроси. Цяло направление в т.нар. поведенческа (behavioural) икономика изследва тютюнопушенето като фактор или като резултат от сблъсъка на факторите, предопределящи личностните нагласи за кариера и материален успех. Статия на Munasinghe и Sicherman от университета "Колумбия"** изследва връзките между тютюнопушене и доходи, с акцент върху разликите в нагласата към бъдещето. Пушенето според авторите е видимият израз (proxy) на една по-голяма склонност към потребление и удоволствия днес. С жаргона на икономистите, някои хора по-силно "дисконтират" бъдещето и не са готови да "заменят настоящо с бъдещо потребление". Обратната нагласа пък предполага повече лишения или пестене днес - с поглед към бъдещето, когато усилията ще дадат плодове и ще се консумира и почива повече.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=379046

Свободно движение на работни крака

Глобализация и неравенство във футбола

Икономистите имат репутацията на сериозни и скучни хора, които често използват фрази като брутен вътрешен продукт и дефицит по текущата сметка. Затова е освежаващо да прочетем скорошно изследване на Бранко Миланович, икономист в Световната банка, според което от футбола може да се научи много за глобализацията в съвременния свят. Футболът е най-глобализираният спорт. През последните 15-20 години във футбола са премахнати почти всички ограничения върху свободното движение на висококвалифицирана работна ръка (крака е може би по-точно). Хипотезите на Миланович са няколко. Първо, възможността най-добрите футболисти от различни страни да се съберат и играят заедно в един клуб повишава значително качеството на футболната игра. Второ, в резултат наблюдаваме все по-висока концентрация на талант в най-добрите клубове по света. Паралелно нараства и неравенството между клубните отбори. Трето, в същото време глобализацията намалява неравенството между националните отбори на отделните страни. Според Миланович това става, защото футболистите от по-слабите страни получават възможността да играят в чужбина и да се учат от по-добрите си съотборници там.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=391181

И горските ще спечелят от плоския данък С

10% ще бъдат увеличени заплатите на работещите в горския сектор със задна дата от 1 септември т. г. Средната брутна заплата ще е 445,67 лв. Правителството прие допълнения в Постановление №175 от т. г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. С тях Държавната агенция по горите, която през юли т. г. замени Националното управление по горите, се включва като първостепенен разпоредител с бюджетни кредити и дейности в нормативната уредба. (government.bg) 445 лева заплата днес. След увеличението от 1 юли 2008 ще наближи 500 лева. Дори синдикатите ще признаят, че при такава ситуация има печалба от плоския данък. Която печалба ще расте с всяко следващо увеличаване на заплатата.

Забогатяване?

Всяко семейство у нас ще похарчи средно 250 лв. за Коледа и Нова година.

Така в идните три седмици ще оставим при търговците 740 млн. лв., показва проучване на “Галъп”. Семействата са заделили с 30% повече от миналата година за трапеза и подаръци. С 3% по-малко са тези, които ще сложат на празничната софра каквото хапват всеки ден. А 174 хил. българи са готови да хвърлят над 500 лв.

Парите и реалният живот

Паричният ред, паричните системи и съвременният свят Теорията на парите, паричните режими, валутните курсове са основни понятия, които намират широко отражение в литературата. Те занимават изследователите както в исторически, така и в съвременно практически план. Авторът на изследването откроява ясното противоречие между историята на парите и съвременните теории за тяхното изучаване. Докато историята свързва парите с властта, интересите, различните групи в обществото и позицията им спрямо парите, то съвременните теории често доскучават на читателя с криви, уравнения, сложни и заплетени твърдения. Сякаш се е скъсала връзката както с историята, така и с реалните притежатели на паричния ресурс - групите, които най-силно влияят на преразпределението. Целта на изследването е ясна - да се интегрират парите, властта и интересите в единна теория. Да се интегрират по начин, който позволява не само абстрактни разсъждения, но и описването на конкретни събития от икономическото развитие, като например въвеждането на паричния съвет в България. Традиционните теории изглеждат недостатъчни Парите са добре познати на всички нас. По-добре е да ги има, отколкото да ги няма. По-добре да са повече, отколкото по-малко. По-добре е да са стабилни, да сме сигурни, че утре с тях ще си купим толкова, колкото и днес (или почти толкова). Сякаш изглежда не толкова сложно да се мисли за парите. Но, както предлага авторът, ако отворим един съвременен учебник или анализ на голяма централна банка, нещо сякаш се губи. Няма ги интересите, няма я властта, няма ги механизмите на преразпределение поради влиянието и позицията в обществото. Както отбелязва авторът, микро- и макротеориите за парите са изключително постни и нереалистични. Разбира се, някои теоретични постижения могат да се използват, но само ако се интегрират в рамките на понятието за паричен ред. Не са възможни и не са ни нужни отделно философия, социология и икономика на парите - нужна ни е теория на парите, която да обхване в единство паричните процеси.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=405478

Училище за родители в Руссия

Официалната статистика показва, че през 2002 г. училищата за бъдещи родители в гр. Москва, Русия, са били 20 на брой. През 2005г. вече са повече от 100. Какви услуги за бременни се предлагат в Русия, как е построена работата на семейните центрове, какво дават на бъдещите родители? Ето нашият разказ как отново тръгнахме на училище:

Ще си имаме дете! – двете черти на теста за бременност бяха подарък за 30-годишнината на съпруга ми. Въпреки че детето беше желано и очаквано, имах много бегла представа за това що е то бременността. Нямахме близки приятели или роднини с родителски опит. Всички бяхме увлечени да се реализираме в други области.

Идеята да посещавам курсове за бъдещи родители възникна някак от самосебе си. Докато възторжено обсъждахме увеличаването на семейството сестра ми попита “Ще ходиш ли на училище за бременни?”, а аз неочаквано за мен отговорих твърдо “Да”.

Предприетото от нас проучване показа, че индустрията в съвременна Русия предоставя почти неизчерпаем списък на заведения и услуги за тези, които искат обстойно да се подготвят за срещата с детето. Ако сте се разочаровали от съвременната медицина, но твърдо вярвате във въэможностите на своя организъм, ще ви предложат домашно раждане с лична акушерка, ще ви покажат филми на съответната тема, ще ви предложат услугите на специалисти, сътрудничещи с дадения курс. Друг доста разпространен вариант са курсовете за раждане във вода. Там също ще срещнете опитни акушерки, безгранично вярващи в силата на природата и водната стихия, в която, според дарвинистите, се е зародил животът. Съществуват и сравнително ортодоксални курсове към женските консултации или родилните домове. Тук основен акцент се прави на необходимостта от балансирана диета за бременните и кърмачките, на ползата от кърмене, на задължителното гладене на бебешките дрешки от двете страни. Предоставя се и подробна информация за захранването, но малко внимание се обръща на практическите умения. Като цяло основната маса млади родители се ориентират към “златната среда” – училища и курсове, където предоставят разнообразна, обективна информация за модерните тенденции в областта на раждането и отглеждането на деца. Тук ще се запознаете с методите за релаксация и начините на дишане по време на контракциите, ще покажат на бъдещите татковци как да правят обезболяващ масаж на бъдещите майки, ще ви разкажат за медицинските и психологическите особености на бременността и раждането, ще ви разкажат за първия контакт с бебчето и значението му за цялото семейство.

В търсене на подходящото за нас място посетихме няколко училища, запознахме се с програмите им, с инструкторите. Така попаднахме в семеен център “Вълшебно дете”. Топлата домашна обстановка, приветливите сътрудници, богатата гама услуги за бъдещи родители допадна и на мен, и на съпруга ми.

Първото занятие започна със запознанство. Научихме, че автори и основни водещи на курса са акушер-генеколог и акушерка с дълъг стаж в елитни родилни домове в Москва. Специалната гимнастика е разработена от фитнес-инструктор, педиатър ще ни покаже основните грижи за новороденото, а детски психолог ще ни научи как да общуваме с детето и как да развиваме неговите умения. След това всеки от нас разказа по малко за себе си, за бременността си, за своите вълнения и притеснения. Оказа се, че сме се събрали единомишленици – 10-тина бъдещи майчета, някои с бъдещите татковци, които търсехме знания, умения, спокойствие и увереност, че всичко ще бъде наред.

Предстояха ни 10 занятия, състоящи се от теоретическа част, методи за дишане и релаксация, гимнастика за бременни. Събирахме се 2 пъти в седмицата за по 3 часа. Между теоретичната и практическата част имаше почивка. Пиехме чай, хапвахме плодове и бисквитки и обсъждахме бебешките креватчета, колички, шишенца ... Умора нямаше. Интерьорът в спокойни пастелни цветове, интересно построените програми, емоционалното излъчване на инструкторите помагаха да се откъснем от рутината, да забравим работния ден, да си почиваме истински и да се наслаждаваме на очакването.

На всяко занятие ни учеха как правилно да дишаме по време на раждането, как напълно да отпускаме тялото, как да тренираме мускулите, участващи в раждането, какъв масаж да използваме за премахване на неприятните усещания от контракциите. Различните техники на релаксация и многото тренировки помогнаха на всяка една от нас да синтезира свой индивидуален начин на отпускане на тялото. От вариантите на гимнастика за бременни на мен най-много ми допадна танц-терапията – свободни движения на тялото с постепенно включване на всички части.

На занятията задължително обсъждахме чувствата и усещанията, които различните теми и практически занимания пораждаха. От начало ми беше трудно да говоря открито за емоциите си, още по-трудно ми беше да ги изразя с рисунка. Но постепенно се отпуснах, осъзнах, че същите страхове притесняват и новите ми приятелки, а рисуването започна да ми доставя истинско удоволствие.

Гледахме и много филми – раждане в родилен дом, домашно раждане, раждане във вода, вертикално раждане. Филмите ми помогнаха да визуализирам представата си за това, какво точно се случва при раждането на нов живот. Но най-силно ме впечатли един филм за зачеването, който показваше колко трудно всъщност се създава този нов живот.

Теоретичните знания затвърдявахме с много практика. Обличахме и събличахме симпатични кукли, къпехме ги, правехме им гимнастика. Показаха ни как правилно да поставяме бебето на гърдата, как може да изцеждаме кърмата на ръка и с помпа, пробвахме разнообразни пози за кърмене.

Много говорехме за отношенията с децата. Играехме игра “Родители и деца” – спомняхме си случки от детството, преценявахме действията на собствените ни родители и обсъждахме нашата реакция в подобни ситуации. В резултат на тези тренинги разбрах, че сме създали не просто нов живот, а нова личност, с характер, със свое мнение и желания. Научих се да се отнасям към малкото човече с уважение – винаги, когато е възможно, се съобразявам с предпочитатнията му, старая се да му обяснявам всичко, да му показвам грешките и да налагам моята воля само при необходимост.

Център “Вълшебно дете” не случайно се нарича семеен. Тук смятат, че да се готви за раждането трябва не само бъдещата майка, но и бъдещия татко. Когато съпругът се занимава заедно с бременната си половинка той по-добре чувства нейното състояние, разбира защо трябва нежно и снизходително да се отнася към смяната на настроението й, към малките й странности. Бащите, с които се запознахме на курсовете, с удоволствие посещаваха занятията и взимаха дейно участие в дискусиите и практическите упражнения.

Съвсем неусетно изминаха петте седмици, училището свърши. Какви бяха резултатите? Честно да си призная не всичко, което ни разказваха в часовете, ми допадаше, не спазвах част от рекомендациите (особено по въпросите за храненето по време на бременността), към някои от нещата се отнесох несериозно, за което после малко съжалявах (например, не продължих да ходя на гимнастика). Но положителният ефект беше зашеметяващ и абсолютно неочакван както за мен, така и за близките ми. Добих реална представа за раждането, знаех какво да очаквам, бях готова и не ме беше страх! Не бих могла да кажа еднозначно кое е най-ценното, което ми дадоха в център “Вълшебно дете” – знанията, практическите умения, които използвам и днес, спокойствието или вярата в собствените ми сили. Едва след време разбрах колко правилен беше изборът ни на училище за бъдещи родители. Разказите на приятелки и познати за тежко протичащи бременности, за трудни раждания, за страхът от неизвестността и болката, ме наведоха на мисълта колко прекрасно би било да има повече места, където добри специалисти да учат бъдещите майки, да им помагат да се чувстват по-добре, да прогонват черните им мисли и тревоги. Така в София се появи Център “Съвременни родители”.

Вътрешния свят на майката

Най-сетне! Вече всички домисли и съмнения са разсеяни! Бременността е факт! Дългоочаквана или неочаквана, планирана или случайна, първа или следваща. Всяка бъдеща майка мечтае предстоящите девет месеца да донесат умиротворение и радост в душата й. Но не винаги мечтата се сбъдва и буря от емоции залива бременната жена. На какво се дължат резките промени в настроението, какво вълнува майката и как да направи деветте месеца в очакване едни от най-щастливите в живота си? По време на цялата бременност жената изпитва смесени чувства – и радост, и тревога, и особенна велика сила, и съмнения в себе си и околните. Нека проследим промените в емоционалното състояние на майката през различните триместри на бременността. Да се опитаме да разбираме себе си и да се научим да управляваме състоянието си.

Първият триместър – началото Това е време на революционни промени не само във физиологията на жената, но и в психологията й. Първивият триместър е най-нестабилен от психологическа гледна точка. Преобладаващото психологическо състояние през този период е новото усещане на вътрешното “Аз”. В съкровенното лично пространство на майката се появява пространството на друг човек, с когото не просто трябва да се съобразява. Той променя живота, ролята на жената. Нерядко тези промени пораждат усещане на объркване и уязвимост. Възникват милион терзания: Как ще се подреди живота ми от тук нататък? Как ще протече бременността? Ще бъда ли добра майка? И още, и още... Не се опитвайте да решите всички проблеми наведнъж. Оставете ги за после и може някои от тях просто да се разсеят без ваше участие. Най-важното сега е да осъзнаете и приемете новото си състояние, да приемете появата на детето в живота ви, да се научите да разбирате потребностите му и да го уважавате като личност. Приайте бременността не като безкрайни ограничения, а като време на нови възможности. За тази цел просто променете гледната точка – “Не мога да си обуя любимия панталон!” заменете с “Най-после ще си обновя гардероба!”

Бременността прави жената много по-впечатлителна, раздразнителна, чувствителна. Причина за емоционалната неустойчивост са бурните хормонални промени, протичащи в организма. Опитайте се да се отпускате, ако се почувствате нервна. Включете спокойна музика, разположете се удобно и се съсредоточете върху спокойно, дълбоко дишане. Това умение ще ви е от особена полза по време на раждането. Прехвърлете впечатлителността си от рязката забележка на шефа или от неприятните сцени от новините към красотата на заобикалящия свят. Бременността донякъде променя мирогледа, събужда детското в жената. Започваме да забелязваме колко синьо е небето и колко чудесна е песента на птиците. Но ако понякога изпитвате отрицателни емоции, не се чувствайте виновни че вредите на детето. Вашите впечатления му разказват, че живота не винаги е розов, случва се и да е тъжен, унил, сив. Важно е да не оставяте негативни чувства в себе си. Давайте им воля и не се притеснявайте да ги показвате и да говорите за тях.

Вторият триместър – хармония Това е най-спокойното време. Водещото психологическо състояние е новото усещане “Ние”. Объркването и страхът от промените отстъпват пред новото чувство “Аз и детето”. Промените в организма стават видими и това помага жената да приеме новото си положение на майка. През този период жената се чувства бодра, енергична, подвижна. Вече усеща първите движения и ритничета на детето, установява се първия контакт с него, забочва двустранно пълноценно общуване. Наслаждавайте се на това време. Доставяйте си радост. Занимавайте се с интесени неща, посещавайте красиви места.

Този ведър период може да бъде омрачен от притеснения за състоянието на бебчето. Тук трябва да имате доверие на наблюдаващия ви лекар. Съвременната медицина се развива постоянно и, слава богу, много от проблемите са корегируеми. Вашият разумен подход към бременността и всушването в сигналите на тялото са залог за безпроблемно протичане на бременността за вас и за детето.

Третият триместър – на финала Приближаването на кулминационния момент кара жената сериозно да се замисли за раждането. Отново започва да се проявява безпокойство и страх, физическа и психическа умора.

За този период са характерни две основни тенденции:

  1. Настроение "Свобода" - умора от бременността желание да се избавим от тежестта.
  2. 2. Настроение "Среща" - умора от очакването желание по-скоро да видим бебчето, да го притиснем до себе си.

Опитайте се да не акцентирате върху умората и отпадналостта, върху желанието да се ускори процеса. По-добре ще бъде да се заемете с конкретни полезни действия. Преповтаряйте техниките на релаксация и упражненията, помагащи по време на раждането. Подгответе се. Определете къде и как ще раждате, ако имате възможност, запознайте се с екипа, който ще води раждането. Съберете необходимите вещи за болницата. Обиколете бебешките магазини и отбележете (или купете) необходимите неща.

Много често малко пред раждането жената е обладана от неочаквана енергия. Трябва да се направи ремонт, да се преместят / сменят мебелите, домът трябва да свети от чистота, всичко трябва да е изпрано и изгладено. Всичко това е добре, но трябва да има мярка. Не се преуморявайте и не си мислете, че след раждането на детето къщата ще потъне в мръсотия, кошът ще прелива от непрани дрехи, а купчината негладено бельо ще заеме цялото легло. Налагайте си да почевате, защото силите ще са ви необходими когато започне раждането.

Бременността е време на промени. Промени в тялото, промени в душата. Промени, с които трябва да свикнем. Не случайно са ни дадени цели девет месеца. Използвайте ги пълноценно. Потопете се в бременността. Опознайте себе си в новата роля на майка. Не се страхувайте от бурните емоции, приемете ги и не ги задържайте в себе си. Споделяйте ги с бебчето, с партньора си, с близките си. Вярвайте в собствените си сили и в тези на Природата.

Бъдещият татко и курсовете за бременни

Отминаха времената когато се смяташе, че бременността, раждането и грижите за новороденото не са мъжка работа. Бащите днес активно се включват в тази на пръв поглед чисто женска роля. И ако смяната на памперси, къпането и храненето от таткото се смята за нещо напълно естественно, то мъжете на курс за бременни са по-скоро изключение отколкото правило. Защо малко бъдещи бащи посещават курсовете за бременни?

Мъжете се вълнуват не по-малко от жените при мисълта за мъничето. И желанието на майките бременността и раждането да протекат нормално, детето да бъде здраво, е напълно споделено от бащите. Фактът, че основно само жените посещават курсовете за бъдещи родители, не се дължи на незаинтересованността на татковците. В никакъв случай! Основната причина (поне така казват мъжете) е липсата на време. Бъдещият татко чувства двойна отговорност, която го кара да впрегне целия си потенциал в осигуряването на най-доброто за майката и детето. Освен това, малко училища предлагат курсове в удобно за работещите бащи време. Друг съществен момент – мъжете не се чувстват в “свои води” когато се говори за бременност, раждане и отглеждане на бебе, губят своята уверенност и донякъде авторитета си. Естественно, това подтиска. Трудно някой доброволно би се поставил в неудобно положение. Въпреки че изравняването на ролите на половете обхваща все повоче аспекти от живота дълбоко в съзнанията ни е останало разделянето на “мъжка и женска работа”. Именно за това голяма част от бащите не посещават курсовете за бременни. Защото не е масова практика. Защото, евентуално, ще бъдат сами сред група бременни жени. Защото все още е трудно да изтрием стереотипа, че бременността и грижите за бебето са чисто “женска работа”. Тук се таи и още една причина. Мъжете не виждат практическия смисъл от съвместното посещение на курсовете. Бъдещият татко приема, че майката играе водещата роля - тя ходи на училище и след това тя казва кое как се прави, защо се случва едно или друго и кога да се тръгне към родилния дом. Много жени също приемат нещата по този начин. И не смятат за необходимо да посещават курсовете заедно с бащите.

Защо бъдещите бащи да посещават курсовете за бременни?

След като определихме основните причини защо малко бъдещи бащи посещават курсовете за бременни ще се опитаме обективно да разгледаме практическия смисъл от съвместното ходене на училище. В основата лежи принципът “знанието е сила”. Задачата на водещите занятията лекари и психолози е да попълнят недостига на информация, който пречи на мъжа адекватно да възприме както трудностите, така и прелестите на деветте месеца очакване.

Абсолютно необходимо е бащата да знае как протича една бременност, какви физиологични промени са характерни за този период. Такава информация ще помогне да се обърне внимание ако се появят някакви тревожни признаци. Освен това, мъжът, който знае как да помогне на половинката си при гадене, болки в кръста или изтръпване на краката, не само облекчава състоянието на жена си, но и й показва близостта си и спричастието си. Знаейки физическите възможности на жената в този период бъдещият татко може да я предпази от прекомерни натоварвания, физически и емоционални. Трезвомислещият мъж, подкрепен със знания от курса, може да помогне на бъдещата майка да е по-спокойна, да не се притеснява за всичко (нещо често срещано по време на бременността).

Раждането на детето променя ситуацията в семейството и често влияе на взаимоотношенията между мъжа и жената. Психологът на курса може да помогне на бъдещите родители лесно да преминат през новите психологически препятствия изникнали пред тях. Ако мъжът използва знанията, получени в училището, и взима под внимание хормоналните промени, които влияят на настроението на майката и до голяма степен определят климата в семейството, то той може да избегне много проблеми в семейния живот.

Правилната представа на бащата за особенностите на сексуалното поведение на майката по време на бременността ще превърне интимните отношения в периода на очакване на детето в едни от най-прекрасните мигове в живота на бъдещите родители. Информацията за правилното хранене по време на бременността ще привлече и мъжете към спазване на принципите за здравословен начин на живот. Даже често бъдещият татко е по-настоятелния и по-стриктния. Напълно е възможно здравословната храна и съвместните разходки вечер да станат правило в семейния живот и да се утвърдят и след раждането на детето.

Абсолютно задължително е посещението на курсове за бъдещи родители ако бащата ще присъства на раждането. За да може да бъде полезен на майката мъжът трябва да има ясна представа какво се случва в родилната зала, как реагира родилката и с какво може да облекчи състоянието й.

Най-много бъдещи татковци се срещат на занятията, посветени на грижите и възпитанието на бебчетата. Уменията, придобити на курсовете, дават възможност на мъжете активно да участват в отглеждането на децата, да отменят майките, да не се чувстват изолирани след раждането на мъничетата. Детето има нужда от двамата родители още от момента на зачеване. Съвместните грижи за него по време на бременността и раждането сплотяват семейството, споделянето на отговорността я прави по-лека и носи радостта и щастието на родителството.

Затвореният кръг “страх – напрежение – болка”

Всеки знае, че раждането боли. И не просто боли, а боли “ужасно”. По време на бременността и аз мислех за болката и, когато веднъж се порязах, започнах да хленча : “Олеле! Колко ме боли! Как ще изтърпя раждането, ако само едно порязване така силно боли....” Думите ми чу една акушерка. Тя не ме успокои, че няма да боли, а каза: “По време на раждането болката е съвсем различна, тя е конструктивна.” Тогава не разбрах какво означава това. Сега, след раждането, в работата си с бъдещите родители, я описвам така: “Това е болка по време на работа, не й обръщаш внимание, ако си съсродоточена върху работата, а не върху болката. Знаеш, че тази болка е за добро. Предварително се готвиш да я приемеш и да я управляваш. При порязването изпитваш само недоумение и самосъжаление. Не си била подготвена и за това толкова силно боли. Конструктивната болка може да се превърне в отличен съветник, ако умееш да разбираш сигналите й. Основната функция на тази болка е да ти подскаже какво да предприемеш за да протече раждането леко. Един час след раждането вече не помниш, че е имало болка.”

Винаги ли болката и раждането вървят ръка за ръка?

Как е възникнала представата за болезненото раждане? Книгите и филмите имат огромно влияние върху общественото съзнание. Ако авторът, описвайки раждането на главната героиня, иска да заинтересува читателите, той препълва епизода с напрежение, драматизъм, страдания и мъки. Така се съдава усточиво обществено мнение, което се затвърдява с разказите на приятелки и познати.

През 50-те години на ХХ век английският акушер-гинеколог Грентли Дик-Рид след дългогодишна практика в Англия и Африка си задава въпросът защо представителките на някой култури раждат леко, други - в стенания и мъки. В своята книга “Раждане без страх” той пръв проследява връзката между страхът от болката и самата болка. Той пише: “Страхът от болката провоцира противопоставяне на работещите мускули на матката, увеличава напрежението и възниква болка. Такава последователност се наблюдава във всички подобни ситуации. Например: изпитваме нужда да посетим тоалетната, но нямаме тази възможност. Не се осмеляваме да отпуснем мускулите, които държат сфинктера затворен и продължаваме да изпитваме болка, често много остра, докато не ни се предостави възможност да изпразним препълнения пикочен мехур.... Матъчните контракции не трябва да създават никакви болезнени усещания, ако не са съпроводени от страх и напрежение. За подготвените пациентки раждането е свързано само с усещане на разтягане, силен натиск, дискомфорт...

Всичко, което предразполага към отпускане на тялото и спокойствие на духа, стимулира отделянето на ендорфини (хормоните на радостта), които са естествени болкоуспокоители. Съществуват поне седем типа ендорфини, при това някои от тях имат не по-малка сила на въздействие от инжекция морфин.”

Значи, организмът на жената може сам да изработва болкоуспокояващи. Но механизмът на отделяне на ендорфини е много крехък, зависи от общото емоционално състояние на родилката. Безпокойството може да попречи на отделянето на тези естествени аналгетици.

От къде идва болката?

Фзизиологичният смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори.Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира низко долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение нараства, все едно жената се съпротивлява на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – майката сама затваря вратата пред раждащото се дете.

Освен това, страхът и напрежението водят до отделяне на катехоламини (хормоните на страха). Под тяхно въздействие кръвта от матката се съсредоточава в ръцете и краката, тъй като страхът и напрежението готвят тялото за сражение или бягство. По този начин се нарушава нормалния достъп на кислород до матката. Недостикът от кислород, а с него и болката, може да е резултат и на неправилното дишане. До мускулите не стигат достатъчно ресурси и възниква болка.

Въпреки разпространеното мнение всички хорат имат приблизително еднакъв праг на болката. Различно е възприятието на болката. Това, което за едни е само лек дискомфорт, на други може да се стори, че е нетърпима болка. Освен това, възприятието може да е различно в зависимост от обстановката. Зъбоболът през нощта ни се струва ужасен, но ако гледаме интересен филм, става почти незабележим. Стресът и безпокойството засилват възприятието.

Какво да правим?

Страхът от болката ни кара да се напрягаме предварително, което води да възникване на болка. Силната болка ни плаши още повече, напрежението се увеличава, болката се засилва и т.н., и т.н. Какво да правим? Трябва да разкъсаме тази верига, да премахнем едно от звената й.

Ако ви заболи, не трябва да търпите, превивайки се, със стиснати зъби. Движете се, учете се да се ориентирате по своите усещания. Не се паникьосвайте и не се съпротивлявайте на болката, а се опитайте да разберете защо ви боли: може би не се отпускате достатъчно, страхувате се, дишате неправилно и се нарушава достъпа на кислород до работещите мускули. Или не чувате тялото си, което иска да заемете друга, по-удобна поза.

За да реагирате правилно на болезнените сигнали и за да можете да ги преодолявате, трябват знания за протичането на раждането, за характера на усещанията, за възможните варианти на поведение. По време на бременността прочетете съответната информация, посетете специалните занятия за бъдещи родители.

По време на раждането прехвърлете вниманието си от своите неприятни усещания върху тези на бебчето. Раждането има много по-силно и много по-важно значение за детето, отколкото за майката. Жената разбира смисъла на процеса и може съзнателно да влияе върху него, докато детето не знае какво се случва с него, то е много по-уязвимо в този момент.

Гответе се за раждането, посрещнето го без страх и помнете, че това е много силно емоционален момент, който при правилен подход може да стане най-прекрасния в живота ви.

Полезни съвети:

Плоският данък - същност и предимства

Решението на правителството за въвеждане на плосък данък от началото на 2008 г. предизвика нееднозначни реакции. Част от тях се дължат на слаба информация и непознаване на данъка, а от друга част - на страх от новите данъци. Ще припомним сентенцията на шопа "Данък ли е, не ми го хвали". Но и данъчното облагане на личните доходи трябва да се усъвършенства, за да отговори на новите обществени изисквания. У нас данъкът върху доходите на физическите лица засяга повече от 4 млн. души. Усъвършенстването и опростяването но облагането ще спести не малко обществено време и труд, нерви и недоволство. Трябва да се подчертае също, че характерните черти на данъците ги правят непривлекателни и често подхранват популистки настроения.

Плоският данък е единен, единен пропорционален данък за облагане на лични доходи, печалби, други доходи и за определяне размера на осигурителните вноски. Наименованието "плосък данък" считаме за несполучливо.

Идеята за единен данък е на носителя на Нобелова награда Милтън Фридман - световно известен и уважаван финансист. В своята книга "Капитализъм и свобода" (1962 г.) той предлага отмяна на корпоративния и установяване на единен подоходен данък от 23,5%. Основният аргумент на Фридман е, че "Прогресивният данък върху доходите е повече негативен, защото третира различно хората, поставени ве днакви икономически позиции и пречи за развитието на човешките качества и интилигентността". Прогресивните скали за облагане често облагат два пъти по-тежко доход, създаден при същите пазарни условия. Едно пропорционално облагане би съдало по-голяма данъчна и социална справедливост.

Идеята на М. Фридман бе подробно развита е аргументирана от професорите от Станфорския университет Рабушка и Хол. Тяхната книга претърпя няколко издания и бе наречена "библия на плоския данък". Те предлагат въвеждане на единна ставка от 19% за доходите над определен необлагаем минимум и убедително аргументираха необходимостта от сериозно опростяване на данъчните законодателство. Тяхно е и предложението за премахване ва двойното и тройно облагане на доходите.

Единният пропорционален данък върху доходите е въведен за първи път в Естония през 1994 г. Държавите, въвели данъка след това, годините на въвеждане и размера на данъка, могат да се видят от посочените данни:

  1. Естония 1994г. 22%
  2. Литва 1994г. 27%
  3. Латвия 1997г. 25%
  4. Русия 2001г. 13%
  5. Сърбия 2003г. 14%
  6. Словакия 2004г. 19%
  7. Украйна 2004г. 13%
  8. Грузия 2005г. 12%
  9. Румъния 2005г. 16%
  10. Исландия 2007г. 36%
  11. Черна гора 2007г. 15%
  12. Македония 2007г. 12%
  13. Чехия от 2008 г. 15%
  14. Албания от 2008 г. 10%
  15. България от 2008 г. 10%

Някои държави, освен личните доходи, прилагат единната ставка и за облагане на печалбите, косвените данъци, дивидентите, данък наследство. Словакия например облага с 19% личните доходи и печалбата, като е премахнато облагането на дивидентите, за да се премахне двойното облагане. Ставката 19% се прилага и за ДДС, като са премахнати облекченията и изключенията. Смелият характер на словашката реформа се изразява в премахването на данъка върху дивидентите и в премахването на данъка върху наследствата, данъка върху даренията и патентния данък. Занаятчиите се облагат също с 19%, но след приспадане на 60% разходи. Словакия въведе единна ставка 19% при прилагани ставки и за ФЛ - от 10 до 38%.

Досегашното прилагане на единното пропоционално облагане дава основание за очертаване на следните негови предимства:

  1. Всички стопански субекти прилагат една данъчна ставка, което ги поставя в данъчна равнопоставеност и данъчни справедливост. Прогресивното облагане и данъчните облекчения и изключения нарушават данъчното единство и поставят при различни данъчни уславия отделните стопански субекти. Неоправдано е при постигнати по-добри резултати да се плаща по-висок данък. Това убива финансовите стимули и не поощрява инициативните бизнесмени. Затова някои се насочват към укриване на данъци, доходи, водят двойно данъчно счетоводство и т.н. Чрез единната ставка данъка върху доходите възстановява основното свойство на данъците - да бъдат единни, поносими и лесно събираеми.
  2. Единната ставка ще увеличи доходите на бизнеса, което ще позволи да се осъществяват повече инвестиции, разширяване на стопанската дейност и откриване на нови работни места.
  3. При ставки 10-15% по-голямата част от сивата икономика ще излезе на светло и ще узакони своята дейност и данъчно облагане. Според финансовите анализатори у нас сивата икономика е със значителен дял. Намаленото опростено облагане ще намали значително симата икономика и това ще осигури допълнителни бюджетни постъпления.
  4. Значително се намалява документацията и бюрокрацията при облагането. Опростяват се данъчните процедури. Облагането става само при източника и е окончателно. Отпадат авансовите вноски, годишните декларации, документацията към декларациите, проверките, служебните бележки и довнасянето на данък в края на годината. Предприятията няма да подават досегашните сведения за изплатените възнаграждения и удържан данък. Спестява се значително обществено време. Удържането на данъка при получаването на дохода се понася психилогически по-лесно в сравнение с плащането в края на годината. Данъчният контрол ще повиши своята ефективност, тъй като ще обхване само касовите служби на предприятията и редовното превеждане на удържания данък.
  5. В резултат на посочените предимства на данъка се реализира най-важното предимство на единния данък - увеличената събираемост. Всички страни, които прилагат единна ставка, реализират значително по-висока събираемост - с 90 и над 90% при досегашна събираемост 50-70%. Повишената събираемост позволява да се акумулират в бюджета значително повече средства. Делегация от Министерството на финансите, след посещение в Русия, отбеляза, че за двете години от внедряването на единната ставка събираемостта на данъка се е повишила с 50%.

За да не се ощетят някои групи данъкоплатци при преминаването към единна ставка трябва внимателно да се прецени размера на необлагаемия мининум, отстъпките при семейното облагане и нормативните разходи за някои дейности.

Трябва да се има предвид, че при единното облагане ще се увеличи стопанската активност, работните места, което ще увеличи бюджетните приходи. Освен това значително по-високата събираемост също ще увеличи бюджетните приходи. Бюджетните приходи ще се увеличат и от намаляване на сивата икономика и включването й в редовния финансов и данъчен оборот. Ще намалеят случаите на укриване на данъци. Целесъобразно ще бъде при подготовката за преминаване към единна ставка за облагане на личните доходи да се има предвид положителният и отрицателен опит на страните, които прилагат този данък. Не може повече да се търпи нашето архаично, неиздържано, усложнено и ниска събираемост облагане на личните доходи по ЗДДФЛ.

Илия Николов е известен български финансист, бивш директор на Данъчна служба и вещо лице в Софийски градски съд. Понастоящем е търсен данъчен консултант, експерт и лектор. Има издадени книги и множество публикации в авторитетни финансови издания като "РААБЕ България", СИЕЛА, сп. "Български счетоводител", сп. "Актив" и мн. др.

Преоткрий простия стил на живот - кратко послание към забързани татковци

Днес светът става все по-сложен, забързан и ориентиран към технологиите, а простия живот в семейството - все по-пренебрегван. Предполагам и на теб, както и на мен, понякога ни се иска да захвърлим мобилния телефон, лап-топа и сродните им играчки, за да се отдадем на нещо по-просто и скъпоценно, като например да ритаме кестени със синовете или дъщерите си в парка или да събираме падналите есенни листа заедно със съпругата си.

Помниш ли времето, когато на света нямаше толкова много играчки, които да ни разсейват и да крадат времето със семейството ни? Всъщност, опознаването на най-скъпите за нас хора е едно от най-удовлетворяващите дейности през нашия живот. В моите спомени са запечатани дълбоко моментите с дъщерите и съпругата ми. Не мога да забравя как събаряхме гъсениците от дърветата с голямата ми дъщеря пред опулените погледи на минувачите или търкалянето по пода с малката, нито "бягствата" с моята съпруга от рутината на ежедневието в някой малък, семеен хотел...

Средството за връзка с децата не е компютърът, нито Интернет, а забавленията. Има много прости начини да се забавляваме, а основните съставки на това велико нещо са само малко време и използването на въображението ни. Най-важното качество, което е необходимо, за да се развием в семейната сфера, е отношението на семпъл (прост, елементарен) стил на живот. Ваканциите и уикендите са често най-подходящото време да излезем от рутинните си отговорности и да играем различни игри, да спортуваме, да правим пуканки, да четем заедно, да се събираме около огън, да си разказваме истории, да играем на "Не се сърди човече", да се плискаме с вода в реката, да говорим за "добрите стари дни" или да мечтаем заедно за бъдещето, броейки звездите.

Ако си татко, който копнее да преоткрие семплия стил на живот, следните съвети са за теб:

Преди всичко - не забравяйте да се забавлявате!

Когато нашето дете има лоши маниери

Обучението на децата в добри маниери, обноски и учтиво поведение, започва на много малка възраст. Не очаквай, че децата ще научат вълшебните думички “моля”, “благодаря” или “извинявай”, от само себе си – те ще бъдат изградени в тях единствено, ако ги поучаваш целенасочено да бъдат любезни и мили, да се държат с уважение и да оказват респект към теб и околните.

Темата за учтивостта може да бъде засегната по време на семейна вечеря или пък по време на лягане. Когато инструктираме и наставляваме децата си по въпросите на учтивостта, добре е да вземем предвид следното:

Когато детето каже нещо саркастично и обидно по адрес на някой друг в семейството, отдели го настрана в същия момент без да отглагаш – най-добре е в съседната стая. Сподели му, че се чувстваш ужасно, поради думите, които е изрекло, и му обясни защо се чувстваш по този начин. Ако детето е над три години, нека да се извини за постъпката си, а ако откаже да го направи, можеш да използваш други методи за дисциплиниране като изолация в собствената му стая например. Изисквай от него да каже: “Извинявай” или “Прости ми”!

Бъди настоятелен и смел в изискването за добри маниери и добро поведение. Добрите маниери са една от най-ценните уроци, които можем да дадем на децата си.

Фън Шуи

За да имаме повече здраве, любов или пари: Фън Шуи е начин да се организира пространството и да засилим положителната енергия около нас, неутрализирайки отрицателната.

Фън Шуи е науката за движение на енергията или Чи посредством баланса на петте природни елемента: вода, дърво, огън, метал и земя.

Фън Шуи е източна дисциплина, която има своето начало в древна Индия. По-късно се разпространява в Китай, където повлияна от таоизма и будизма, се превръща в истинско изкуство. Базира се на управлението на енергията или „чи” и нейното равновесие в пространствата, които обитаваме.

Космическата енергия, насочена към Земята, се разделя на позитивна и негативна, познати съответно като Ин и Ян.

Според Фън Шуи петте природни сили вода, дърво, огън, метал и земя се подхранват от животворна енергия или „чи”.

Фън означава вятър или енергия, а шуи – вода. Китайците смятат, че енергията на Фън Шуи е като вятъра, който не може да се хване и водата, която не може да се задържи. Водата притежава свойства, които съхраняват „чи” и по тази причина е важно присъствието на тази течност във всеки дом.

Съществува тясна връзка между човек и пространството, което обитава. Има енергия навсякъде около нас: в домовете ни, на работните места, т.н. Здравето, икономическото състояние и личните ни отношения зависят от начина, по който тази енергия се движи помежду ни. Същевременно оказва влияние върху нашата креативност и одухотвореност.

Съществуването на проблеми се дължи на енергия, която се задържа или „избягва” от пространството. Възможно е определени места в къщата да са зле разположени или да имат неподходяща подредба на мебелите. Това оказва негативно влияние и лошо настроение.

Благодарение на Фън Шуи се дава предел на нуждите на дома. Тези нужди се свързват с природните сили: вода, дърво, огън, метал и земя, които от своя страна са свързани с Багуа - вид карта, която разделя най-важните области на човешкия живот и ги свързва с различните части на дома. С други думи, Багуа свързва разположението и обзавеждането на дома с ценностите в човешкия живот.

Фън Шуи дава възможност на предметите в дома да се подредят в хармония с човешките ценности и в унисон с природните закони, позволявайки чисто и безпрепятствено движение на „чи”.

Багуа - вид карта, която разделя най-важните области на човешкия живот и ги свързва с различните части на дома. С други думи, Багуа свързва разположението и обзавеждането на дома с ценностите в човешкия живот.

Багуа

Това е карта, която разпределя къщата на части и свързва обзавеждането на всяка част с „ценностите на живота”. „Ба” означава осем, а „Гуа” триграма. Тази схема помага да се определят пространствата, където има излишък от вещи или безпорядък. При добро подреждане и почистване на къщата, резултатите са позитивни.

Как се използва Багуа?

Необходимо да определите къде се намира входната врата на къщата и да разделите на следните части:

ПРОСПЕРИТЕТ И БОГАТСТВО

СЛАВА И ПРЕСТИЖ

ЛЮБОВ И СЕМЕЙСТВО

ЗДРАВЕ И СЕМЕЙСТВО

ЗЕМЯ
ЦЕНТЪР

ТВОРЧЕСТВО И ДЕЦА

УЧЕНИЕ И ЗНАНИЕ

ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА

ПЪТЕШЕСТВИЯ

1) Зона на семейството и здравето

Това е квадрантът, намиращ се в ляво от централната част на вашето жилище. Цветовете на тази зона са синьото и зеленото, а материалът е дървото.

Поставянето на цветя допринася за подобряване на здравето и личните взаимоотношения. Ако обаче растенията са болни или повяхнали, създават отрицателна енергия. Не са подходящи кактуса и растенията с бодли. Малък аквариум, поставен в тази част на дома, прави чудеса само ако се поддържа чист.

Домашните задължения, които се вършат в тази зона засилват доброто състояние на сърцето и душата, увеличават самочувствието и вярата в успеха и допринасят за добро здравословно състояние. Концентрирайте се в подобряване на взаимоотношенията със семейството и приятелите.

2) Зона на просперитета и богатството

Това е левият ъгъл в дъното на вашия дом. Цветовете, които се свързват с тази зона са синият, пурпурният и червеният, и също материалът е дърво. Малък аквариум ще Ви донесе просперитет в икономически аспект, но е необходимо да бъде винаги чист.

За да подобрите този сектор от къщата си, трябва да бъдете благодарни за всички блага, с които ви е дарил живота. Оценявайте всеки човек и всеки ваш жизнен опит. Благодарността ще Ви донесе физически, умствен и духовен просперитет.

3) Зоната на славата и престижа

Това е централният сектор в дъното на дома. Неговият цвят е червеният и е свързан с природния елемент огън.

Доброто и силно осветление в тази зона допринася положителна енергия.

Добре е да се концентрирате в приобщаване и истинност.

4) Зоната на любовта и брака

Намира се в десния ъгъл, в дъното на къщата. Цветовете, характерни за този сектор са розово, бяло и червено. За да се активира тази зона, поставете кристални предмети, изображение на двойка или чифт фигури. Ако не сте омъжена, поставете червени рози и така ще увеличите шанса си да намерите вашата половинка.

Обичайте безгранично себе си и хората до вас. Това ще Ви помогне да правите всичко спрямо интуицията си и вътрешната си истина. Получавайте и се наслаждавайте на добрите неща от живота.

5) Зоната на творчеството и децата

Това е квадрантът, който се намира по средата в дясно. Неговият природен елемент е металът, а цветовете – белите и пастелни тонове.

Възпитайте детето в себе си и дайте шанс на творческото си начало. Бъдете отворени към всякакви възможности, които Ви предлага живота.

6) Зоната на пътешествията

Намира се в ъгъла в дясно на входната врата. Цветовете са бяло, сиво и черно. Може да поставите висящи метални предмети, които да издават звуци от вятъра.

Концентрирайте се върху качества, свързани със сигурността и властта. Нека всяко от действията ви има цел и ще се убедите, че те имат връзка с това, което ви се случва ежедневно.

7) Зоната на кариерата

Намира се в централната предна част на къщата. Цветовете, определени за този сектор са черното и тъмните тонове. Природният елемент е вода.

Поставянето в тази зона на аквариум с рибки с кръгла форма ще активира професионалната дейност, с която се занимавате. Нека аквариума не бъде голям, за да не „удави” проектите ви. Професионалната ви дейност може да се засили и с помощта на декоративен фонтан с вода и плаващи сини свещи, което създава баланс между Ин и Ян.

Работете, превръщайки професионалния успех в личен и обратното.

8) Зоната на знанието и учението

Това е квадрантът в предната част на къщата, в левия ъгъл. Черното, синьото и зеленото са цветовете, отредени за този сектор. Поставете достатъчно силна лампа, за да подобри тази зона.

Обърнете внимание на вашето вътрешно спокойствие и душевен мир.

9) Централната зона

Тя е свързана с природния елемент земя, а цветовете са жълтото и „земните” цветове. На централния сектор не е отредена никоя област от човешкия живот, но определя нашата връзка със земята. Добре е да сложите дървени мебели.

Наблегнете на своите способности, за да бъдете подготвени за промените в живота.

Прочетете още:

Feng Shui в спалнята

Средно една трета от живота си прекарваме в спалнята. Излишно е да се харчат купища пари за създаването на перфектната спалня. Ето няколко прости съвети от Feng Shui, как да съчетаете елегантния стил с грижата за собственото си здраве:

 

 

Family.bg - Answers to everyday family life including parenting, entertainment, coupons, travel & more